Български Francais

История

Алианс франсез в Париж

Автор на брошурата: Никола Савов
Преводач: Неранза Шотова

В далечната 1883 г., когато през Варна започнал да минава редовно Ориент експресът, когато русенските масони основали във Варна Първата Велика ложа на България, а варненските първенци сключили договор с майстор Генчо Кънев за изграждане на Катедрален храм, през същата година в Париж бил основан първият Алианс Франсез.

Негов инициатор станал Пол Камбон – дипломат от кариерата, по онова време генерален консул в Тунис, а основател на новото дружество станал Пиер Фонсен – популярен историк и географ, главен секретар на Географското дружество в гр. Бордо.

Те формирали Организационен комитет, обединен около мнението, че хората по света, които имат нужда от постиженията на френския език и култура може би очакват протегната от Париж ръка, за да обединят усилията си в опознаването и разпространението на френския език и култура.

  • Учредителите от булевард “Сен Жермен”

Учредяването, ръководено от Пол Камбон, станало в Париж на 21 юли 1883 г., когато учредителите, към които се присъединили Луи Пастьор, Ернест Ренан, Фердинанд дьо Лесеп и Жул Верн, се събрали в една от залите на Историческото дружество, по-известно като кръжока Сен Симон и намиращо се на бул. „Сен Жермен” 215. Името, което учредителите дали на новото сдружение било „Национално сдружение за разпространение на френския език в колониите и чужбина”, приели също така, че то се учредява под егидата на дипломата Пол Камбон и Пиер Фонсен. На 10 март през следващата година сдружението съставило свой административен съвет с членове Луи Пастьор, писателят Ернест Рьонан, Фердинанд дьо Лесеп, Жул Верн и издателят Арман Колен, на същата сбирка приели и името на сдружението – Алианс франсез, тоест Френски съюз, чиято по-късна популярност доказала неговата точност.

За президент бил избран Шарл Тисо, който останал на този пост до 1887 г. Първият европейски Алианс франсез започнал да функционира още през следващата година в Барцелона, малко след това сдружението намерило последователи в Африка – в Сенегал, през 1889 г. било учредено сдружение в Индия, през 1890 г. – в Австралия.

През следващите десетилетия разпръснатите по целия свят франкофони добили достатъчно самочувствие и ентусиазъм, за да могат сега, 125 години след произнасянето и написването на идеята, Алиансът да наброява 1072 представителства, разположени в 130 държави на всички континенти. Историята на френските алианси в България е не помалко вълнуваща и драматична. За нея трябва да се знае, че през цялото си съществуване, особено в началото, пък и след възстановяването им, че са представлявали спонтанно явление, плод на голямата любов на българите към френската култура дори и във вида ù, в който тя е прониквала в пределите на страната. Без съмнение в онези години идеята за разпространение на френския език и култура е носела в себе си доста мощен интелектуален заряд, щом само десет години след като била изказана, успяла през 1904 г. да стигне до София, където българските франкофони основали свой Алианс Франсез, а членовете му изградили широка структура, приемайки безусловно и изцяло принципите на популяризиране на френския език и култура.

Много скоро след това те пристъпили към събиране на средства за изграждане на своя сграда в столицата, окончателното завършване на която станало през 1923 г. Откриването на сградата, намираща се на пл. „Славейков” и простираща се върху площ от 1 000 кв.м. с концертна зала с 450 места в нея, се превърнало в празник на франкофонията в София.

Междувременно ентусиазмът на софийските франкофони станал повод през 1907 г. след необходимия кипеж и подготовка да бъде учреден Алианс франсез и в Пловдив. Още в началото на следващата година варненската интелигенция също сформирала Алианс франсез, след нея през 1910 г. Алианс франсез бил учреден и във Велико Търново, през 1920 г. – в Бургас и така до 1944 г. в страната били учредени общо 23 асоциации.
Както споменахме, една от тях била варненската.


Френските колежи

Когато отминала Освободителната война и българските варненци се заели с образованието на идващите поколения, през 1880 г. наред с руския език те направили френския език задължителен предмет в Мъжкото реално училище. Под строгите погледи на учителите Михаил Астенидов и Йордан Божилов френски бил изучаван три часа седмично, а преподаването вече ставало по френски учебници. Разбира се, не всичко вървяло по ноти, тъй като поради сложната и динамично развиваща се обстановка във Варна учителите се сменяли често, пристигали нови хора, обучени по най-различни специалности не само във Франция, но и в Белгия и Швейцария.

Насред това динамично франкофонско раздвижване на учащите се млади хора във Варна, когато френският език започнал да се изучава не само в средните училища, но и в Морското училище и във Висшето търговско училище, във Варна били изградени две важни крепости на франкофонията. Това било Девическото католическо училище „Св. Андрей”, което отворило врати през 1882 г. и се намирало на бул. „Сливница”, почти по средата между Мъжката гимназия „Фердинанд” и новопостроената Девическа гимназия. Мъжкото католическо училище „Св. Михаил”, което било осветено през 1897 г., се намирало на ъгъла на ул. „Петко Каравелов” и ул. „Македония”, оформяйки просторен двор между северозападната си фасада и гърба на католическата Катедрална черква „Св. Михаил”. Макар и по различно време, и двете били открити след съгласието на министъра на просвещението Иван Шишманов, който се подписал под документ, утвърждаващ правото на „деца и младежи от различни народности и поданства да се учат в тях.”


  • Френският девически колеж “Св. Андрей”

Естествено интересът на варненските жители към по-различното, по-интересно и по-европейско обучение в двете училища бил голям и още през 1908 г. от общия брой 168 ученички в „Св. Андрей” 44 вече били българки. В „Св. Михаил” от 75 учащи се 24 били българчета. Постепенно обучението в двете училища се усъвършенствало и към двете били създадени забавачници, организиран бил пансион за деца без родители или от други селища.

Възпитателите в колежа съумели с такт и строгост да формират безупречно възпитание и затрогваща изисканост у своите млади възпитанички. Впечатлява и сложната програма на обучение в горните класове. В нея доста удачно са съчетани часовете по рисуване, бродиране и домакинство с изучаването само на история на литературата, география, естествознание и история на френски език, без при това ученичките да бъдат лишени от преподаването по българска история, география и литература на български език.

Животът и обучението в Девическия колеж „Св. Андрей” натрупвали богат преподавателски и педагогически опит и само две десетилетия след откриването на колежа повечето от новодошлите преподаватели са завършили Сорбоната. Те успели да създадат атмосфера на нова, по-усмихната, европейска любезност и успоредно с обучението да научат децата на любов към театъра и музиката, да им покажат как да поставят и да участват в пиеси на френски автори, как да изнасят концерти по време на патронния празник на училището. Концертите на училището минавали при препълнен салон, в който се забелязвали представители на консулското тяло в града, членове на градската управа, родители и гости, много граждани, те се превръщали в светски събития, отразени в местната и столичната преса. В края на празненствата, без да го искат, наредени в спретнати редици, ученичките винаги предизвиквали празнично чувство у всеки, който ги срещал по улиците, облечени в своите черни рокли, черни обувки, черни чорапи, с бяла блуза и бяло жабо или черна вратовръзка, с пелерина отгоре и с барети върху косите, прибрани с мрежичка.

Мъжкото френско училище „Св. Михаил” било създадено и поддържано от ордена „Св. Богородица”. В горния си курс то имало полукласически характер, тоест в продължение на четири години в курса се изучавал латински език, изпити се полагали два пъти годишно, в края на годината учениците полагали и матура. В това училище задължително се изучавал немски език, държал се и изпит. И тук, както и в Девическия колеж, преподаването ставало по френски учебници, на френски се изучавали етика и психология, а на български се изучавали български език, история и география. Всички в града познавали момчешкия хор на училището и фанфарната музика, която често била канена за различни градски празненства. В училището се поставяли френски класически пиеси и тяхното представяне се превръщало в особено шумно събитие, отразявано подобаващо във варненската преса. Момчетата от колежа ценяли високо доброто си представяне в часовете по физическа подготовка, в резултат на което формирали успешни отбори по футбол и баскетбол и първи в града започнали да играят новата и непозната игра, наречена волейбол.

Варненци често срещали и с удоволствие се заглеждали в спретнатите униформи на момчетата от Френския колеж, облечени в черни костюми, бели ризи с вратовръзки, те носели на главите си фуражка с герб и лента с надпис на френски език.


Учредяване на Алианс франсез Варна

През февруари 1908 г. в Протоколната книга на сдруженията във Варна било вписано сдружение под името „Варненски клон от Алианс франсез в гр. Варна”, вписана била и датата на учредяването – 2 февруари 1908 г.

Според учредителния му протокол. В графата „цел” перото на старателния писар изписало: „Целтана Варненския клон от Алианс франсез е:

- Да разпространява френския език и литература между членовете му; – Да улеснява научните сношения между България и Франция; – Да улеснява българската учаща се младеж, – Да използува по-добре пребиваването си във Франция и там, където има клонове от дружеството; Да улеснява пребиваването на френците в България”.

За съжаление бурните политически събития, минали през следващите сто години през Варна, двете войни, политическите размествания в пластовете на управлението на Варна са разпилели в неизвестни посоки листовете на учредителния протокол и документите за първите дейности на клона.

С праха на забравата са затрупани и имената на първите учредители. Можем само да гадаем и да предположим, че сред учредителите във всички случаи са присъствали първият варненец, завършил френска филология, учителят Петър Момчев, сериозни предположения има, че сред учредителите е и завършилият в Париж първи български инженер-корабостроител Иван Родев, който по онова време е преподавал френски език в теоретичните курсове на Морското училище. Възможно е това да са били преподавателите по френски в Средното търговско училище Виктория Манова и Карл Вайбел или пък поетът Николай Лилиев, преподавал за кратко френски език във Висшето търговско училище заедно с проф. Константинов, отец Паскал и Исак Шалом.

Както изглежда, ентусиазмът на първите ще да е бил доста голям, щом до края на октомври са успели да подготвят вестници и списания на френски, да наемат помещение и на 2 ноември 1908 г. да отпечатат обява във в. „Свободен глас”, с която новооснованото дружество „Алианс франсез” – Варна кани своите членове да посетят наетата и запазена за тях голяма зала над сладкарница „Маринов”. Ръководството на новото сдружение щедро предлага на своите членове да се събират в залата всеки ден, да разглеждат вестниците и списанията, които ще бъдат често подменяни и чието количество ще бъде постоянно увеличавано.


  • Алианс франсез – Варна, 1908

За няколко години членовете на Алианса удвояват своя брой, интересът към тяхната дейност също нараснал и голямата зала над сладкарница „Маринов” станала тясна за новите дейности на варненските франкофони. На 20 октомври 1911 г. настоятелството на Алианса отпечатало във „Варненски търговски вестник” обява, според която не само ученици, но и всеки възрастен варненец може да изучава френски език в курсовете „по френски език за възрастни лица”. Курсовете се провеждали във ІІ Девическа прогимназия.

За съжаление броени месеци по-късно започнала Балканската война, после следващата, после следващата и успоредно със срутващата се икономика, разбиването на териториалната и държавна цялост и установения в страната ред Алианс франсез–Варна, както и всички Алианси в страната, също прекратил своята дейност.


Алианс франсез – Варна след войните

Година след края на Първата световна война, през месец май 1919 г. в София най-тържествено била възстановена дейността на Алианс франсез и това било отразено на 10 май 1919 г. в столичния в-к „Мир”. Варненският Алианс също възстановил дейността си немного след това, защото потенциалът на франкофоните не би позволил дълго бездействие и доказателство за това са впечатленията на един френски журналист, посетил Варна точно по време на Балканската война. В една от своите кореспонденциите той написал, че „представителите на официалните власти се изразяват много добре на френски, той е нещо като втори език на българите… Във Варна се получават френски списания и вестници… Във френските училища учат 130 младежи и 300 девойки. Консулът Дюшез е в прекрасни отношения с властите и населението.”

Може би тук е мястото, където да споменем за особеното присъствие на френските консули и вицеконсули в града ни. По едно неписано правило през цялото свое съществуване Алианс франсез във Варна е канело френският консул във Варна и той обикновено приемал да изпълнява длъжността Почетен председател на Алианса. Голяма част от архивите на сдружението сочат как Почетният председател е изпълнявал немалко от задълженията и на други членове на настоятелството, бивал е библиотекар, организирал е събития, поемал е отговорности и общо взето трудел се е сериозно в името на френскоезичното обучение и култура. В замяна на това той получавал безрезервното уважение не само на членовете на Алианса, но и на всички интелектуални прослойки в града, все едно от кой бранш са те. Най-вероятно изпълнен с такова уважение инженер–корабостроителят и вероятен член на първото настоятелство Иван Родев се запътил към поредния френски Почетен председател на Алианс франсез-Варна и му предал съхраняваните през годините на войните архиви на Алианса, събрани в голям куфар. На 3 октомври 1924 г. подписаният като секретар на Алианс франсез-Варна френски консул М. Лазера му написал собственоръчно благодарствено писмо, изразявайки надеждите си, че г-н Родев отново ще стане член на Сдружението. Случката с куфара с архива на варненския Алианс потвърждава у нас онези съмнения, които сякаш определят Иван Родев като един от главните организатори и дори учредители на варненския клон на Алианс франсез – Варна.

Още повече, че този завършил във Франция инженер, по това време се намирал във Варна, а през следващото десетилетие след учредяването на Дружеството преподавал и френски език в Машинното училище при флота. През следващите няколко десетилетия Алианс франсез – Варна се сдобил със славата на най-активното, най-атрактивното и най-плодотворното Сдружение в страната. Неговата дейност не спирала нито за ден, бурна кореспонденция с бул. „Распай” в Париж, където се намира Парижкият Алианс франсез, придружавала неговото ежедневие.


  • Златните години на Алианс франсез – Варна

През 1922 г. между България и Франция била сключена втора училищна и културна спогодба. Тя облекчила контактите между двете страни и се оказала пряко свързана с работата на варненския Алианс. Той станал епицентър на една бурна и непозната дотогава културна и образователна дейност, която успяла да привлече за своите цели както интелектуалния потенциал на града, така и завършилите във Франция, Швейцария и Белгия специалисти и да превърне във въпрос на престиж членуването в Сдружението. Заедно с Френския културен институт в София Сдружението изнасяло сказки, подреждало изложби, организирало изискани ежемесечни и новогодишни балове. Постепенно във Варна се оформила интелектуална класа, чийто основен белег бил не само добрият френски език, усвоен във Франция или във френскоговоряща страна, но и присъствието на тази класа в ежедневието на Алианс франсез. Бихме могли да наречем този период златните години на Алианс франсез-Варна, по време на които известно време председател на Сдружението бил известният дипломат Димитър Станчов, а членове на Сдружението са много от варненските лекари, завършили в Париж като докторите Георгиевич, Елза Пастернак, д-р Головина, д-р Георгиевич, Данаил Шишков, Вл. Ризов и др.


Растеж

Красиви спомени в живота на дружеството оставили завършилите прочутия Медицински университет на гр. Монпелие д-р Астарджиев и д-р Ст. Попов и особено д-р Ненов и д-р Аршинков. Участието в Алианса въодушевявало неговите членове, повдигало самочувствието им и може би затова през 1930 г. десетина членове на Сдружението събрани около френския възпитаник Иван Беязов, започнали да издават двуезечното списание „Българска младеж”. В първия си брой списанието анализирало защо е необходимо българската младеж да се образова и възпитава по „образец на западноевропейските държави” и защо трябва да изучава френски език, отговаряйки си, че това е нужно „за да бъдем хора интелигентни и модерни… да напуснем ориенталщината и да се стремим да станем швейцарци на Балканите.”

След 1935 г. списъците на членовете на Алианса отбелязали подмладяване на членската маса, интелектуално раздвижване и повишаване на изискванията към франкофоните в града. През тези години в Алианса започнали да се записват и ученици от горните класове на Френския девически колеж „Св. Андрей”, на Мъжкия колеж „Св. Михаил” и Мъжката гимназия „Фердинанд І”, чийто директор е френският възпитаник и преводач на книгата „Права и задължения на човека и гражданина” Тодор Шишков. Това, прочее, съвпаднало и с доста добрия избор на ръководство на Сдружението, в което влезли повече интелектуалци и общественици, хора познати на целия град със своята безупречна репутация.

За председател бил избран инж. Теодоси Атанасов Хаджииванов – блестящ специалист и кмет на Варна през 1921 г. Освен че бил герой от войната и носител на орден „Св. Александър”, Теодоси Атанасов бил и талантлив общественик, запомнен с много великолепни инициативи, свързани с общинския театър, с помощи за бедните жители на града и с енергичното председателство на Алианс франсез от 1930 до 1935г. За подпредседатели били избрани адвокатът Богомил Вакъвчиев и директорът на Кредитна банка Петър Драганов, а секретари станали френският консулски агент в града Пол Антоан и преподавателят в Търговската академия Димо Минев. Касиер бил Исак Меламед,библиотекарка – Вяра Попова, сред съветниците се срещали имената на трима лекари – д-р Иван Паунчев, д-р Атанас Куртев и д-р Тодор Коев, на адвоката Асен Брусев – бивш кмет на Варна, който за една година кметуване успял да завърши най-сетне строежа на сградата на театъра, на чиновниците Иван Иванов и Емануил Капитанов, както и на митническия чиновник д-р Никола Георгиев.

  • Сдружението и неговите консули

На 12 ноември 1936 г. за консул на Франция във Варна бил назначен граф Гюстав дьо Лег (вляво на фотографията), който често посещавал жилището на българския културен аташе в Париж Константин Попов (вдясно), разположено на тиха уличка в Гръцката махала. Престоят на граф дьо Лег във Варна до март 1940 г. останал в спомените на хората със силната подкрепа, която графът оказал на варненския Алианс франсез за обогатяване на неговия абонамент за вестници и списания, културни връзки и гостувания на добри френски филми.


  • Международни връзки

С важна и активна кореспонденция с целия френски свят през 1938 г. за кратко президент на Алианс франсез – Варна бил и г-н Димитър Станчов – бивш български пълномощен министър във Великобритания и дядо на сегашния президент на Варненския Алианс г-н Иван Станчов.


  • Ветерани

Двама от най-дългогодишните членове на Алианса – спортистът Иван Андонов – Джони и Теодоси Чакъров. Джони е завършил френския колеж в Пловдив, а във Варна е работил като чиновник и помагал на баща си, който имал склад за мебели. Бил отличен спортист – един от най-добрите волейболисти на варненския тим „Ботев”. Теодоси Чакъров е завършил Мъжкия френски колеж „Св. Михаил”, следвал икономика и работил в БНБ. Бил е в ръководството на Алианса много преди неговото закриване, участвал е в неговото възстановяване през 1990 г., помага и сега с каквото може на ръководството на Сдружението

Съветникът в ръководството на Алианс франсез Адолф Марсел Рогалски е поляк, роден във Варна. Той бил интересна и магнетична личност, силно пристрастен към френския език и култура, които изучавал по време на следването си в Париж. След като завършил там инженерство, той се върнал във Варна, станал полски консул и се заел с преподаване на уроци по френски. През 1939 г. бил избран в ръководството на варненския Алианс франсез, на който усърдно сътрудничил до неговото закриване.

Г-н Петър Драганов е дългогодишен председател на Алианс франсез-Варна. Учил е Търговската гимназия във Варна, но след нея завършил търговско счетоводство в Париж, а когато се завърнал, започнал работа в Кредитна банка, след това – в БНБ, където стигнал до поста заместник-директор. С малки прекъсвания той е бил избиран за председател на Алианса в най-плодотворния и същевременно най-труден етап от неговото съществуване от 1935 г. до 1947 г.


  • Домът на Алианс франсез – Варна
На 1 април 1941 г. Сдружението подписало договор със собствениците Цукато и Анемоянев и наело апартамента, намиращ се на първия етаж над магазина на ул. „В. Левски” 1. Наело също така и таванските помещения, които използвало за склад. В помещенията на просторния апартамент Алиансът организирал курсове по френски език; в една от стаите, където имало и моникс-билярд, организирал творчески вечери, курсове за деца, танцови забави и дори театрални представления.


  • Домът на консула

На последния етаж на ул. „27 юли” № 11 се е намирало жилището на консула Пол Антоан. В него той живял през времето, в което бил консул и почетен председател на Алианс франсез. Често му гостували преподаватели от колежите, членове на ръководството на Алианса, отбивали се гостуващи френски търговци, морски капитани или пътуващи артисти.


Възстановяването

На 26 септември 1990 г. в зала „Галата” в хотел „Черно море” се състояло учредително заседание на съмишлениците на възстановената след 43 години забрава асоциация „Алианс франсез”. В протокола на заседанието е записано:

„…Участваха над 500 души, които изслушаха писмото на Главния секретар на Алианс франсез в Париж г-н Арзик за включването на Алианс франсез във Варна към голямото семейство на Алианс франсез, прочетено от г-н Ян Фрален. Заседанието се ръководеше от председателя на Инициативния комитет г-н Т. Тодоров. Г-жа Мутафова проведе избора на ново ръководство с гласуване от всички присъстващи. Бяха предложени единадесет присъстващи, подредени по азбучен ред. Бяха избрани следните участници: за председател Тодор Стефанов Тодоров, за подпредседатели Калиопа Никова Мутафова и Вяра Тодорова Стефанова. Секретар станала Мария Драганова, помощник-секретар – Илия Капитанов, за завеждащ финансите избрали Теодоси Чакъров, а за юридически съветник – Михаил Балчиклиев. За културните връзки отговарял Георги Андонов, за културните прояви – Констанца Каназирска, а за курсовете по френски – Станка Трънкова. Възстановеното Дружество се помещавало на два адреса – ул. „Кап. Петко войвода” № 34 и на бул. „Княз Борис” №22, полагайки неимоверни усилия да постигне поне част от успехите на закритото Дружество, да набере нови членове и да стане равностоен партньор на алиансите в страната и в целия свят.


  • 18 години по-късно

От този ден изминали 18 години. Варненският клон на Алианс франсез отново е един от най-интересните, от най-атрактивните в България и един от най-търсените. Неговият сегашен Управителен съвет изучи внимателно светлите и красиви страници от историята на Алианса, запозна се детайлно с не толкова светлите и ясни страници и издигна в ясно правило принципите на световния френски Алианс. Принципите за изучаване на френския език и култура, за сближаване на хората, които се чувстват добре в близост до френския дух и настроение, до френската joie de vivre.

Сдружението има прекрасен президент с подходящо родословие, чийто чичо също е бил на два пъти президент на варненския клон на Алианса. Авторитетът и толерантността на г-н Иван Станчов са част от характера на добрия приятел на варненските франкофони г-н Станчов, част от достойнствата на Алианса и част от самочувствието на неговите членове. Несравнимо по-активно, отколкото през изминалите години, новото ръководство на Алианс франсез е чувствително за резонанса на своята дейност. Особено сред упълномощените длъжностни лица от Франция в България, както и сред клоновете на Алианса в целия свят. Ето защо в средата на миналата година, когато във Варна гостува Негово Превъзходителство г-н Максим Гайар – генерален консул на Република Франция в София, директорката на варненския Алианс г-жа Щъркова организира интересна среща с г-н Гайар.

Добрите контакти, които забелязах, че съществуват между Френския културен институт и Алианса – каза г-н Гайар в разговора, който се състоя в една от стаите на Сдружението – ми изглеждат благоприятен елемент в общата ви дейност. Удоволствие доставя на един французин да усети динамиката на Алианс Франсез, която при вас е очевидна, имам предвид начина, по който водите курсовете, и интереса, който поддържате у българите към френския език.

С любопитство научихме в края на разговора, че в сравнение с предните години през миналата година французите в България са се увеличили с 20%, а тази година с още 20%, което е добра новина за франкофоните, които биха могли и в своя град да контактуват по-автентично с предпочитаната от тях цивилизация – френската.

В края на разговора Негово Превъзходителство каза: „Тук усещам истинска франкофонска атмосфера и затова с удоволствие ще застана пред вашата черна дъска и пред вашите книги”.