Историята на "Алианс Франсез"
Алианс Франсез в Париж
Автор на брошурата: Никола Савов
Преводач: Неранза Шотова


В далечната 1883 г., когато през Варна започнал да минава редовно Ориент експресът, когато русенските масони основали във Варна Първата Велика ложа на България, а варненските първенци сключили договор с майстор Генчо Кънев за изграждане на Катедрален храм, през същата година в Париж бил основан първият Алианс Франсез.
Негов инициатор станал Пол Камбон – дипломат от кариерата, по онова време генерален консул в Тунис, а основател на новото дружество станал Пиер Фонсен – популярен историк и географ, главен секретар на Географското дружество в гр. Бордо.
Те формирали Организационен комитет, обединен около мнението, че хората по света, които имат нужда от постиженията на френския език и култура може би очакват протегната от Париж ръка, за да обединят усилията си в опознаването и разпространението на френския език и култура.
Учредяването, ръководено от Пол Камбон, станало в Париж на 21 юли 1883 г., когато учредителите, към които се присъединили Луи Пастьор, Ернест Ренан, Фердинанд дьо Лесеп и Жул Верн, се събрали в една от залите на Историческото дружество, по-известно като кръжока Сен Симон и намиращо се на бул. „Сен Жермен” 215. Името, което учредителите дали на новото сдружение било „Национално сдружение за разпространение на френския език в колониите и чужбина”, приели също така, че то се учредява под егидата на дипломата Пол Камбон и Пиер Фонсен. На 10 март през следващата година сдружението съставило свой административен съвет с членове Луи Пастьор, писателят Ернест Рьонан, Фердинанд дьо Лесеп, Жул Верн и издателят Арман Колен, на същата сбирка приели и името на сдружението – Алианс франсез, тоест Френски съюз, чиято по-късна популярност доказала неговата точност.
За президент бил избран Шарл Тисо, който останал на този пост до 1887 г. Първият европейски Алианс франсез започнал да функционира още през следващата година в Барцелона, малко след това сдружението намерило последователи в Африка – в Сенегал, през 1889 г. било учредено сдружение в Индия, през 1890 г. – в Австралия.
През следващите десетилетия разпръснатите по целия свят франкофони добили достатъчно самочувствие и ентусиазъм, за да могат сега, 125 години след произнасянето и написването на идеята, Алиансът да наброява 1072 представителства, разположени в 130 държави на всички континенти. Историята на френските алианси в България е не помалко вълнуваща и драматична. За нея трябва да се знае, че през цялото си съществуване, особено в началото, пък и след възстановяването им, че са представлявали спонтанно явление, плод на голямата любов на българите към френската култура дори и във вида ù, в който тя е прониквала в пределите на страната. Без съмнение в онези години идеята за разпространение на френския език и култура е носела в себе си доста мощен интелектуален заряд, щом само десет години след като била изказана, успяла през 1904 г. да стигне до София, където българските франкофони основали свой Алианс Франсез, а членовете му изградили широка структура, приемайки безусловно и изцяло принципите на популяризиране на френския език и култура.
Много скоро след това те пристъпили към събиране на средства за изграждане на своя сграда в столицата, окончателното завършване на която станало през 1923 г. Откриването на сградата, намираща се на пл. „Славейков” и простираща се върху площ от 1 000 кв.м. с концертна зала с 450 места в нея, се превърнало в празник на франкофонията в София.
Междувременно ентусиазмът на софийските франкофони станал повод през 1907 г. след необходимия кипеж и подготовка да бъде учреден Алианс франсез и в Пловдив. Още в началото на следващата година варненската интелигенция също сформирала Алианс франсез, след нея през 1910 г. Алианс франсез бил учреден и във Велико Търново, през 1920 г. – в Бургас и така до 1944 г. в страната били учредени общо 23 асоциации.
Както споменахме, една от тях била варненската.
Учредителите от булевард “Сен Жермен”




Френските колежи
Когато отминала Освободителната война и българските варненци се заели с образованието на идващите поколения, през 1880 г. наред с руския език те направили френския език задължителен предмет в Мъжкото реално училище. Под строгите погледи на учителите Михаил Астенидов и Йордан Божилов френски бил изучаван три часа седмично, а преподаването вече ставало по френски учебници. Разбира се, не всичко вървяло по ноти, тъй като поради сложната и динамично развиваща се обстановка във Варна учителите се сменяли често, пристигали нови хора, обучени по най-различни специалности не само във Франция, но и в Белгия и Швейцария.
Насред това динамично франкофонско раздвижване на учащите се млади хора във Варна, когато френският език започнал да се изучава не само в средните училища, но и в Морското училище и във Висшето търговско училище, във Варна били изградени две важни крепости на франкофонията. Това било Девическото католическо училище „Св. Андрей”, което отворило врати през 1882 г. и се намирало на бул. „Сливница”, почти по средата между Мъжката гимназия „Фердинанд” и новопостроената Девическа гимназия. Мъжкото католическо училище „Св. Михаил”, което било осветено през 1897 г., се намирало на ъгъла на ул. „Петко Каравелов” и ул. „Македония”, оформяйки просторен двор между северозападната си фасада и гърба на католическата Катедрална черква „Св. Михаил”. Макар и по различно време, и двете били открити след съгласието на министъра на просвещението Иван Шишманов, който се подписал под документ, утвърждаващ правото на „деца и младежи от различни народности и поданства да се учат в тях.”
Естествено интересът на варненските жители към по-различното, по-интересно и по-европейско обучение в двете училища бил голям и още през 1908 г. от общия брой 168 ученички в „Св. Андрей” 44 вече били българки. В „Св. Михаил” от 75 учащи се 24 били българчета. Постепенно обучението в двете училища се усъвършенствало и към двете били създадени забавачници, организиран бил пансион за деца без родители или от други селища.
Възпитателите в колежа съумели с такт и строгост да формират безупречно възпитание и затрогваща изисканост у своите млади възпитанички. Впечатлява и сложната програма на обучение в горните класове. В нея доста удачно са съчетани часовете по рисуване, бродиране и домакинство с изучаването само на история на литературата, география, естествознание и история на френски език, без при това ученичките да бъдат лишени от преподаването по българска история, география и литература на български език.
Животът и обучението в Девическия колеж „Св. Андрей” натрупвали богат преподавателски и педагогически опит и само две десетилетия след откриването на колежа повечето от новодошлите преподаватели са завършили Сорбоната. Те успели да създадат атмосфера на нова, по-усмихната, европейска любезност и успоредно с обучението да научат децата на любов към театъра и музиката, да им покажат как да поставят и да участват в пиеси на френски автори, как да изнасят концерти по време на патронния празник на училището. Концертите на училището минавали при препълнен салон, в който се забелязвали представители на консулското тяло в града, членове на градската управа, родители и гости, много граждани, те се превръщали в светски събития, отразени в местната и столичната преса. В края на празненствата, без да го искат, наредени в спретнати редици, ученичките винаги предизвиквали празнично чувство у всеки, който ги срещал по улиците, облечени в своите черни рокли, черни обувки, черни чорапи, с бяла блуза и бяло жабо или черна вратовръзка, с пелерина отгоре и с барети върху косите, прибрани с мрежичка.

Мъжкото френско училище „Св. Михаил” било създадено и поддържано от ордена „Св. Богородица”. В горния си курс то имало полукласически характер, тоест в продължение на четири години в курса се изучавал латински език, изпити се полагали два пъти годишно, в края на годината учениците полагали и матура. В това училище задължително се изучавал немски език, държал се и изпит. И тук, както и в Девическия колеж, преподаването ставало по френски учебници, на френски се изучавали етика и психология, а на български се изучавали български език, история и география. Всички в града познавали момчешкия хор на училището и фанфарната музика, която често била канена за различни градски празненства. В училището се поставяли френски класически пиеси и тяхното представяне се превръщало в особено шумно събитие, отразявано подобаващо във варненската преса. Момчетата от колежа ценяли високо доброто си представяне в часовете по физическа подготовка, в резултат на което формирали успешни отбори по футбол и баскетбол и първи в града започнали да играят новата и непозната игра, наречена волейбол.
Варненци често срещали и с удоволствие се заглеждали в спретнатите униформи на момчетата от Френския колеж, облечени в черни костюми, бели ризи с вратовръзки, те носели на главите си фуражка с герб и лента с надпис на френски език.
Френският девически колеж “Св. Андрей”
Учредяване на Алианс франсез Варна

През февруари 1908 г. в Протоколната книга на сдруженията във Варна било вписано сдружение под името „Варненски клон от Алианс франсез в гр. Варна”, вписана била и датата на учредяването – 2 февруари 1908 г.
Според учредителния му протокол. В графата „цел” перото на старателния писар изписало: „Целтана Варненския клон от Алианс франсез е:
– Да разпространява френския език и литература между членовете му; – Да улеснява научните сношения между България и Франция; – Да улеснява българската учаща се младеж, – Да използува по-добре пребиваването си във Франция и там, където има клонове от дружеството; Да улеснява пребиваването на френците в България”.
Както изглежда, ентусиазмът на първите ще да е бил доста голям, щом до края на октомври са успели да подготвят вестници и списания на френски, да наемат помещение и на 2 ноември 1908 г. да отпечатат обява във в. „Свободен глас”, с която новооснованото дружество „Алианс франсез” – Варна кани своите членове да посетят наетата и запазена за тях голяма зала над сладкарница „Маринов”. Ръководството на новото сдружение щедро предлага на своите членове да се събират в залата всеки ден, да разглеждат вестниците и списанията, които ще бъдат често подменяни и чието количество ще бъде постоянно увеличавано.
За няколко години членовете на Алианса удвояват своя брой, интересът към тяхната дейност също нараснал и голямата зала над сладкарница „Маринов” станала тясна за новите дейности на варненските франкофони. На 20 октомври 1911 г. настоятелството на Алианса отпечатало във „Варненски търговски вестник” обява, според която не само ученици, но и всеки възрастен варненец може да изучава френски език в курсовете „по френски език за възрастни лица”. Курсовете се провеждали във ІІ Девическа прогимназия.
За съжаление броени месеци по-късно започнала Балканската война, после следващата, после следващата и успоредно със срутващата се икономика, разбиването на териториалната и държавна цялост и установения в страната ред Алианс франсез–Варна, както и всички Алианси в страната, също прекратил своята дейност.
Алианс франсез – Варна, 1908

Алианс франсез – Варна след войните


Година след края на Първата световна война, през месец май 1919 г. в София най-тържествено била възстановена дейността на Алианс франсез и това било отразено на 10 май 1919 г. в столичния в-к „Мир”. Варненският Алианс също възстановил дейността си немного след това, защото потенциалът на франкофоните не би позволил дълго бездействие и доказателство за това са впечатленията на един френски журналист, посетил Варна точно по време на Балканската война. В една от своите кореспонденциите той написал, че „представителите на официалните власти се изразяват много добре на френски, той е нещо като втори език на българите… Във Варна се получават френски списания и вестници… Във френските училища учат 130 младежи и 300 девойки. Консулът Дюшез е в прекрасни отношения с властите и населението.”
През 1922 г. между България и Франция била сключена втора училищна и културна спогодба. Тя облекчила контактите между двете страни и се оказала пряко свързана с работата на варненския Алианс. Той станал епицентър на една бурна и непозната дотогава културна и образователна дейност, която успяла да привлече за своите цели както интелектуалния потенциал на града, така и завършилите във Франция, Швейцария и Белгия специалисти и да превърне във въпрос на престиж членуването в Сдружението. Заедно с Френския културен институт в София Сдружението изнасяло сказки, подреждало изложби, организирало изискани ежемесечни и новогодишни балове. Постепенно във Варна се оформила интелектуална класа, чийто основен белег бил не само добрият френски език, усвоен във Франция или във френскоговоряща страна, но и присъствието на тази класа в ежедневието на Алианс франсез. Бихме могли да наречем този период златните години на Алианс франсез-Варна, по време на които известно време председател на Сдружението бил известният дипломат Димитър Станчов, а членове на Сдружението са много от варненските лекари, завършили в Париж като докторите Георгиевич, Елза Пастернак, д-р Головина, д-р Георгиевич, Данаил Шишков, Вл. Ризов и др.
Златните години на Алианс франсез – Варна
Растеж


Красиви спомени в живота на дружеството оставили завършилите прочутия Медицински университет на гр. Монпелие д-р Астарджиев и д-р Ст. Попов и особено д-р Ненов и д-р Аршинков. Участието в Алианса въодушевявало неговите членове, повдигало самочувствието им и може би затова през 1930 г. десетина членове на Сдружението събрани около френския възпитаник Иван Беязов, започнали да издават двуезечното списание „Българска младеж”. В първия си брой списанието анализирало защо е необходимо българската младеж да се образова и възпитава по „образец на западноевропейските държави” и защо трябва да изучава френски език, отговаряйки си, че това е нужно „за да бъдем хора интелигентни и модерни… да напуснем ориенталщината и да се стремим да станем швейцарци на Балканите.”
След 1935 г. списъците на членовете на Алианса отбелязали подмладяване на членската маса, интелектуално раздвижване и повишаване на изискванията към франкофоните в града. През тези години в Алианса започнали да се записват и ученици от горните класове на Френския девически колеж „Св. Андрей”, на Мъжкия колеж „Св. Михаил” и Мъжката гимназия „Фердинанд І”, чийто директор е френският възпитаник и преводач на книгата „Права и задължения на човека и гражданина” Тодор Шишков. Това, прочее, съвпаднало и с доста добрия избор на ръководство на Сдружението, в което влезли повече интелектуалци и общественици, хора познати на целия град със своята безупречна репутация.
На 12 ноември 1936 г. за консул на Франция във Варна бил назначен граф Гюстав дьо Лег (вляво на фотографията), който често посещавал жилището на българския културен аташе в Париж Константин Попов (вдясно), разположено на тиха уличка в Гръцката махала. Престоят на граф дьо Лег във Варна до март 1940 г. останал в спомените на хората със силната подкрепа, която графът оказал на варненския Алианс франсез за обогатяване на неговия абонамент за вестници и списания, културни връзки и гостувания на добри френски филми.
Сдружението и неговите консули
Международни връзки
С важна и активна кореспонденция с целия френски свят през 1938 г. за кратко президент на Алианс франсез – Варна бил и г-н Димитър Станчов – бивш български пълномощен министър във Великобритания и дядо на сегашния президент на Варненския Алианс г-н Иван Станчов.
Двама от най-дългогодишните членове на Алианса – спортистът Иван Андонов – Джони и Теодоси Чакъров. Джони е завършил френския колеж в Пловдив, а във Варна е работил като чиновник и помагал на баща си, който имал склад за мебели. Бил отличен спортист – един от най-добрите волейболисти на варненския тим „Ботев”. Теодоси Чакъров е завършил Мъжкия френски колеж „Св. Михаил”, следвал икономика и работил в БНБ. Бил е в ръководството на Алианса много преди неговото закриване, участвал е в неговото възстановяване през 1990 г., помага и сега с каквото може на ръководството на Сдружението.
Съветникът в ръководството на Алианс франсез Адолф Марсел Рогалски е поляк, роден във Варна. Той бил интересна и магнетична личност, силно пристрастен към френския език и култура, които изучавал по време на следването си в Париж. След като завършил там инженерство, той се върнал във Варна, станал полски консул и се заел с преподаване на уроци по френски. През 1939 г. бил избран в ръководството на варненския Алианс франсез, на който усърдно сътрудничил до неговото закриване.
Г-н Петър Драганов е дългогодишен председател на Алианс франсез-Варна. Учил е Търговската гимназия във Варна, но след нея завършил търговско счетоводство в Париж, а когато се завърнал, започнал работа в Кредитна банка, след това – в БНБ, където стигнал до поста заместник-директор. С малки прекъсвания той е бил избиран за председател на Алианса в най-плодотворния и същевременно най-труден етап от неговото съществуване от 1935 г. до 1947 г.
Ветерани
Домът на Алианс франсез – Варна

На 1 април 1941 г. Сдружението подписало договор със собствениците Цукато и Анемоянев и наело апартамента, намиращ се на първия етаж над магазина на ул. „В. Левски” 1. Наело също така и таванските помещения, които използвало за склад. В помещенията на просторния апартамент Алиансът организирал курсове по френски език; в една от стаите, където имало и моникс-билярд, организирал творчески вечери, курсове за деца, танцови забави и дори театрални представления.
На последния етаж на ул. „27 юли” № 11 се е намирало жилището на консула Пол Антоан. В него той живял през времето, в което бил консул и почетен председател на Алианс франсез. Често му гостували преподаватели от колежите, членове на ръководството на Алианса, отбивали се гостуващи френски търговци, морски капитани или пътуващи артисти.
Домът на консула
Възстановяването
На 26 септември 1990 г. в зала „Галата” в хотел „Черно море” се състояло учредително заседание на съмишлениците на възстановената след 43 години забрава асоциация „Алианс франсез”. В протокола на заседанието е записано:
„…Участваха над 500 души, които изслушаха писмото на Главния секретар на Алианс франсез в Париж г-н Арзик за включването на Алианс франсез във Варна към голямото семейство на Алианс франсез, прочетено от г-н Ян Фрален. Заседанието се ръководеше от председателя на Инициативния комитет г-н Т. Тодоров. Г-жа Мутафова проведе избора на ново ръководство с гласуване от всички присъстващи. Бяха предложени единадесет присъстващи, подредени по азбучен ред. Бяха избрани следните участници: за председател Тодор Стефанов Тодоров, за подпредседатели Калиопа Никова Мутафова и Вяра Тодорова Стефанова. Секретар станала Мария Драганова, помощник-секретар – Илия Капитанов, за завеждащ финансите избрали Теодоси Чакъров, а за юридически съветник – Михаил Балчиклиев. За културните връзки отговарял Георги Андонов, за културните прояви – Констанца Каназирска, а за курсовете по френски – Станка Трънкова. Възстановеното Дружество се помещавало на два адреса – ул. „Кап. Петко войвода” № 34 и на бул. „Княз Борис” №22, полагайки неимоверни усилия да постигне поне част от успехите на закритото Дружество, да набере нови членове и да стане равностоен партньор на алиансите в страната и в целия свят.


След своето възстановяване варненският клон на Алианс франсез отново заема своето място в световната мрежа Алианс франсез и работи за отстояване на основните принципи : разпространение на френския език и на френската и франкофонските култури, благоприятстване на културното разнообразие и обмена между различни култури.
От 2008 г. представителството на Френски институт България във Варна и Алианс Франсез Варна обединяват усилията си във Франкофонски център Варна и работят в тясно сътрудничество за общата франкофонска кауза като се помещават на един адрес, изготвят общ културен календар от събития и споделят работен екип.
Председатели на Управителния съвет на Алианс Франсез Варна от възстановяването до днес :
1991 – 1995 Тодор Тодоров
1995 – 1998 Тонка Ганчева
1998 – 2002 Иван Иванов
2002 – 2006 Спас Спасов
2006 – 2009 Иван Станчов
2009 – 2014 Валентин Спасов
2014 – 2018 Тодор Аврамов
2018 – 2020 Петър Кандиларов
2020 – 2022 Веселин Атанасов
2022 Любомир Калудов